ГЕРБ по спиралата на историята
Всеки човек с власт, както и всяка настояща идеология са склонни да виждат историята линейна. Цялата логичност на властимащите е линейна и може да се заключи по този начин: нещата са се случвали преди, било е цялостно с недорасли хора, диви връзки и кофти практики, само че най-после е пристигнал Бойко Борисов примерно и е настанал популярен безгрижен. По-добро от това няма накъде, по тази причина дайте да си налягаме парцалите и да пазим стабилността.
По едно време комунистите смятаха, че има край, финален етап, след който връзките ни няма да търпят развиване. Георги Димитров споделяше, че колелото на историята ще се върти единствено до окончателната победа на комунизма. Горе-долу същото смятаха и нацистите с техния хилядолетен райх. Същото твърдяха и неолибералите - преди четвърт век Франсис Фукуяма твърдеше, че историята е линейна, а в края на линията, в края на историята, стои " демократичната народна власт " и последният човек ще е робът, който е станал свободен и няма към какво друго да се стреми. (Между другото, религиите оферират същото, но в вероятност - в миналото ще пристигна месията, в миналото мъртвите пред Вратата на милосърдието ще възкръснат, в миналото ще отидем в парадайса. Очевидно е, че даже пророците не са имали толкоз самочувствие, колкото идеолозите на всички *изми през последните 1-2 века).
Всъщност
историята е циклична
- щом и маите, и хиндуистите, и Шопенхауер са били уверени в това, няма аргументи ние да вярваме, че може да спрем хода й, като създадем " идеалното " общество, в което всички да живеем нехайно. И да го крепим с тъпа жертвоготовност. Това е химера. За разлика от днешните неолиберали, Фукуяма разбра, че леко е сбъркал. По Токвил - човекът, който ясно видя, че демокрацията неизбежно ще опустоши аристократичния свят - " последният човек " ще има нови желания и това ще го направи
" първия човек " от нов цикъл
Точно това прави историята циклична - практиките и стремежите.
Според Освалд Шпенглер тя, историята, постоянно има своите три стадия - ражда се, развива се и умира - без значение дали приказваме за човешки живот, за връзки или за цивилизации - китайска, вавилонска, египетска, антична, индийска, маите, византийска и арабска, руско-сибирска и западна.
Всяка просвета е предопределена от своето завещание, своите полезности и възприятието за съдбовност. Ние сме такива, каквито сме, тъй като имаме история, тъй като не забулваме дамите си, тъй като сме погълнати от комплексите си примерно. Шпенглер схванал, че едно нещо умира, когато от просвета минава към цивилизация, т.е. от блян, ентусиазъм, вдъхновение мине в плато, в рутина. Видял, несъмнено, още, че някои неща са просто лишени от смисъл - от време на време всичко си върви умерено, само че един вулкан може да затрие минойската цивилизация, а шепа нашественици и доста вируси да сложат завършек на империята на инките.
Независимо дали сте Бойко Борисов, супер нов либерал, или човек, на който изобщо не му пука за цикличността на историята, е хубаво да сте наясно
какъв брой траят тези цикли
- преди наличното статукво да бъде пометено от новия ред.
Отговорът е - времето е малко. Колкото повече навлизаме в света на обществените медии и на скоростния интернет, толкоз по-бързо се сменят картините. Ако Източната римска империя, първият райх и ислямският халифат са изкарали към 1000 година, то вторият райх и съветският комунизъм изкараха по 50-70 година, а третият райх свърши за 12. Либералният западен свят е на път да се спомине за 50 година Накратко - в последните епохи нещата се случват доста по-бързо, в границите на един живот, и тези промени стават все по-възможни поради лесния достъп до информация, поради високите технологии и лесното напредване.
А ние тук, ясно е - сме абсолютни шампиони в измененията - за има-няма 100 година минахме през османски феодализъм, през примитивен капитализъм, развъртян социализъм и идейна евробоза, в която се оглеждат цялото минало и всичкото бъдеще, което ни чака. За нас директните интервали са по-продължителни, в сравнение с устойчивите.
А най-дълга и мъчителна е финалната фаза.
Разбира се, за Нинова, Сидеров, градската жълтопаветна десница и целия останал български свят надали е значимо какво е споделил Шпенглер. По-интересно е по кое време ще му свършат батериите на Борисов. Не дали, а кога ще стартира новият цикъл. Цялата логичност на света демонстрира, че ГЕРБ няма да изкара колкото халифата:)
Ако гледаме етапите " раждане - подем - рецесия - край ", би трябвало да признаем, че Борисов се роди и разцъфтя, преди да стане министър председател през 2009-а. Както и доста други герои на нашето време, Борисов стана известен по времето, когато медиите бяха мощни и имаха силата да основават устойчиви облици - при започване на века. Медиите направиха Борисов политик, те обясниха на електората, че той е политически Чък Норис, който може да завоюва всяка борба, в която взе участие.
Борисов се роди в първичния бульон на прехода,
разцъфтя като основен секретар на Министерство на вътрешните работи и доближи своя връх на кметските избори през 2005 година и парламентарните избори през 2009 година Всичко останало е крах и това не е оценка за работата на този министър председател - всеки адресат на власт влиза в низходяща серпантина на доверие и това е неизбежно като цикличността на историята. Разбира се, има доста изключения в международната история - хора, които са ставали, откакто са падали, но те не са Борисов. Той се е прибирал, откакто е слизал, само че в никакъв случай не е падал съществено.
Откакто е министър председател, Борисов и неговата сянка Политическа партия ГЕРБ са в застой. ГЕРБ не бележи растеж, само че е задоволително огромен, с цел да побеждава, с цел да печели борбите си. Зациклил е в многочислени проблеми - вътрешни, съдружни, идейни, имиджови, само че се оправя с тях и не е стигнал до помитаща рецесия. Такава рецесия можеше да бъде възможната загуба на изборите през март 2017 година, която щеше да бъде съдбовна след краха на президентските избори. Такава рецесия може да настане след проваляне на двата типа избори тази година. Защото изборите, а не вътрешните ни чувства споделят по кое време царят е гол.
Тогава историята ще премине в нова/стара фаза, ще дойдат социалистите, ще поуправляват известно време и ще правят отстъпка мястото си на следващите нови герои. Светът ще види нови айфони, няколко души ще полетят към Марс, магнитният полюс ще се реалокира от Канада към Сибир, само че в действителност нищо в човешките взаимоотношения няма да бъде променено.
По едно време комунистите смятаха, че има край, финален етап, след който връзките ни няма да търпят развиване. Георги Димитров споделяше, че колелото на историята ще се върти единствено до окончателната победа на комунизма. Горе-долу същото смятаха и нацистите с техния хилядолетен райх. Същото твърдяха и неолибералите - преди четвърт век Франсис Фукуяма твърдеше, че историята е линейна, а в края на линията, в края на историята, стои " демократичната народна власт " и последният човек ще е робът, който е станал свободен и няма към какво друго да се стреми. (Между другото, религиите оферират същото, но в вероятност - в миналото ще пристигна месията, в миналото мъртвите пред Вратата на милосърдието ще възкръснат, в миналото ще отидем в парадайса. Очевидно е, че даже пророците не са имали толкоз самочувствие, колкото идеолозите на всички *изми през последните 1-2 века).
Всъщност
историята е циклична
- щом и маите, и хиндуистите, и Шопенхауер са били уверени в това, няма аргументи ние да вярваме, че може да спрем хода й, като създадем " идеалното " общество, в което всички да живеем нехайно. И да го крепим с тъпа жертвоготовност. Това е химера. За разлика от днешните неолиберали, Фукуяма разбра, че леко е сбъркал. По Токвил - човекът, който ясно видя, че демокрацията неизбежно ще опустоши аристократичния свят - " последният човек " ще има нови желания и това ще го направи
" първия човек " от нов цикъл
Точно това прави историята циклична - практиките и стремежите.
Според Освалд Шпенглер тя, историята, постоянно има своите три стадия - ражда се, развива се и умира - без значение дали приказваме за човешки живот, за връзки или за цивилизации - китайска, вавилонска, египетска, антична, индийска, маите, византийска и арабска, руско-сибирска и западна.
Всяка просвета е предопределена от своето завещание, своите полезности и възприятието за съдбовност. Ние сме такива, каквито сме, тъй като имаме история, тъй като не забулваме дамите си, тъй като сме погълнати от комплексите си примерно. Шпенглер схванал, че едно нещо умира, когато от просвета минава към цивилизация, т.е. от блян, ентусиазъм, вдъхновение мине в плато, в рутина. Видял, несъмнено, още, че някои неща са просто лишени от смисъл - от време на време всичко си върви умерено, само че един вулкан може да затрие минойската цивилизация, а шепа нашественици и доста вируси да сложат завършек на империята на инките.
Независимо дали сте Бойко Борисов, супер нов либерал, или човек, на който изобщо не му пука за цикличността на историята, е хубаво да сте наясно
какъв брой траят тези цикли
- преди наличното статукво да бъде пометено от новия ред.
Отговорът е - времето е малко. Колкото повече навлизаме в света на обществените медии и на скоростния интернет, толкоз по-бързо се сменят картините. Ако Източната римска империя, първият райх и ислямският халифат са изкарали към 1000 година, то вторият райх и съветският комунизъм изкараха по 50-70 година, а третият райх свърши за 12. Либералният западен свят е на път да се спомине за 50 година Накратко - в последните епохи нещата се случват доста по-бързо, в границите на един живот, и тези промени стават все по-възможни поради лесния достъп до информация, поради високите технологии и лесното напредване.
А ние тук, ясно е - сме абсолютни шампиони в измененията - за има-няма 100 година минахме през османски феодализъм, през примитивен капитализъм, развъртян социализъм и идейна евробоза, в която се оглеждат цялото минало и всичкото бъдеще, което ни чака. За нас директните интервали са по-продължителни, в сравнение с устойчивите.
А най-дълга и мъчителна е финалната фаза.
Разбира се, за Нинова, Сидеров, градската жълтопаветна десница и целия останал български свят надали е значимо какво е споделил Шпенглер. По-интересно е по кое време ще му свършат батериите на Борисов. Не дали, а кога ще стартира новият цикъл. Цялата логичност на света демонстрира, че ГЕРБ няма да изкара колкото халифата:)
Ако гледаме етапите " раждане - подем - рецесия - край ", би трябвало да признаем, че Борисов се роди и разцъфтя, преди да стане министър председател през 2009-а. Както и доста други герои на нашето време, Борисов стана известен по времето, когато медиите бяха мощни и имаха силата да основават устойчиви облици - при започване на века. Медиите направиха Борисов политик, те обясниха на електората, че той е политически Чък Норис, който може да завоюва всяка борба, в която взе участие.
Борисов се роди в първичния бульон на прехода,
разцъфтя като основен секретар на Министерство на вътрешните работи и доближи своя връх на кметските избори през 2005 година и парламентарните избори през 2009 година Всичко останало е крах и това не е оценка за работата на този министър председател - всеки адресат на власт влиза в низходяща серпантина на доверие и това е неизбежно като цикличността на историята. Разбира се, има доста изключения в международната история - хора, които са ставали, откакто са падали, но те не са Борисов. Той се е прибирал, откакто е слизал, само че в никакъв случай не е падал съществено.
Откакто е министър председател, Борисов и неговата сянка Политическа партия ГЕРБ са в застой. ГЕРБ не бележи растеж, само че е задоволително огромен, с цел да побеждава, с цел да печели борбите си. Зациклил е в многочислени проблеми - вътрешни, съдружни, идейни, имиджови, само че се оправя с тях и не е стигнал до помитаща рецесия. Такава рецесия можеше да бъде възможната загуба на изборите през март 2017 година, която щеше да бъде съдбовна след краха на президентските избори. Такава рецесия може да настане след проваляне на двата типа избори тази година. Защото изборите, а не вътрешните ни чувства споделят по кое време царят е гол.
Тогава историята ще премине в нова/стара фаза, ще дойдат социалистите, ще поуправляват известно време и ще правят отстъпка мястото си на следващите нови герои. Светът ще види нови айфони, няколко души ще полетят към Марс, магнитният полюс ще се реалокира от Канада към Сибир, само че в действителност нищо в човешките взаимоотношения няма да бъде променено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ